Archive for the ‘Общи’ Category

Язовир „Батак“

септември 27, 2013

След много дълго отсъствие, май дойде време за нов пост, който реших да посветя на язовир Батак. Не, не е случайно – скоро бях там и успях да направя няколко снимки на прекрасната гледка от стената.

Язовир Батак

Язовир Батак

Стената на язовир "Батак"

Стената на язовир „Батак“

Язовир "Батак"

Язовир „Батак“

Водовземна кула на язовир "Батак"

Водовземна кула на язовир „Батак“

Траншеен преливник на язовир "Батак"

Траншеен преливник на язовир „Батак“

Траншеен преливник на язовир "Батак"

Траншеен преливник на язовир „Батак“

Бързоток на траншейния преливник

Бързоток на траншейния преливник

Въздушен откос на язовир "Батак"

Въздушен откос на язовир „Батак“

Е нещата от последния път когато бях там (а то беше много отдавна) са се променили малко, но да видим какво знаем за язовир „Батак“.

Той е част от каскадата „Баташки водносилов път”, която е построена, за да се оползотвори богатият валежен отток на Западните Родопи за напояване и производство на електроенергия. Тя се състои от три стъпала, като основните водохранилища са язовир „Голям Беглик” и язовир „Батак”, три деривационни ВЕЦ „Батак”, „Пещера” и „Алеко” и от два пояса събирателни канали.

Първото стъпало обхваща ХВ „Голям Беглик” и ХВ „Широка поляна”, язовири „Беглика”, „Тошков чарк” и „Караджа дере”, събирателни деривации „Беглика”, „Гашна”, „Бяла” и „Черна”, както и главна напорна деривация на ВЕЦ „Батак” с дължина 13,1км и централата.

Второто стъпало включва язовир „Батак”, събирателни деривации „Бистрица”, „Равногор”, „Нова махала”, „Св. Константин” и „Сокола”, главна напорна деривация на ВЕЦ „Пещера” с дължина 4,4км и подземна ВЕЦ „Пещера”.

Към третото стъпало спадат водохващането на р. Стара и ВЕЦ „Алеко” с горен и долен дневен изравнител.

Горният изравнител „Алеко” е образуван от изкоп и обграждаща стоманобетонна стена с височина 7м, а обемът му е 170 000м³.

Язовир „Батак” се намира на 12км от гр. Батак, построен е на р. Мътница през 1959г.. Стената е земнонасипен еднороден тип с противофилтрационна преграда – глинен зъб. Предназначението му е комплексно.

Преливникът е траншеен с дължина 35м и общо преливно водно количество при максимално водно ниво 14 м³/сек.

Основни изпускатели :

Работен с един сегментен затвор и размери 3.00/2.50м

Ремонтен с дросел клапа  Ø3200

Общата им пропускателна способност е 90м³/сек.

Този тип стени са най-лесни за изпълнение. Те могат да бъдат изградени от глина, глинести пясъци и песъчливи глини. Глината като материал за изграждането на еднородни стени се избягва, тъй като консолидационният процес при тях е много бавен и се уплътняват трудно, откосите трябва да бъдат по-полегати, за да се осигури необходимата устойчивост. Подходящи материали са глинести пясъци и песъчливи глини.

Тялото на стената на язовир „Батак” е изградено от песъчлива глина с коефициент на филтрация  при естествено състояние от 10¯7 до 10¯8 .

Кариерите за глина, които са използвани са се намирали на разстояние от 1,5км до 2.5км от стената. Материалите са уплътнявани с гладки и шиповидни валяци.

Общата кубатура на стената е 400 000м³, откосите от въздушната и водната страна са еднакви – 1:3. На въздушния откос има една берма с ширина 3м, а в петата дренажна призма с откос 1:1,5. Ширината на короната е 7,5 м. Относно височината на стената, завирения обем, полезния обем и залятата площ,  попаднах на различна информация.

Данни от 2007г. /  1965г.:

Височина на стената:   35м / 34м

Завирен обем:   310 млн. м³ / 300 млн. м³

Полезен обем:   302.30 млн. м³ / 279 млн. м³

Залята площ:   21.07 км² / 20.5 км²

Язовирът е изграден като многогодишен изравнител и има голямо значение за Баташкия водносилов път. Топографските условия на това място за изграждането на такъв изравнител с минимални средства са едни от най-благоприятните. Специфичният му обем е 750м³, което ще рече, че на всеки кубичен метър насип се падат 750м³ завирена вода.

От водовземната кула на язовир „Батак” тръгва главна напорна деривация към ВЕЦ „Пещара”. Централата е подземна с пад на водата 586м и максимално водно количество 26,25м³/сек. Турбините са 5, тип Пелтон хоризонтални с инсталирана мощност 128 МВт и средногодишно електропроизводство 300 ГВтч.

Sadd el Kafara – язовирната стена строена 2600г. пр. Хр.

ноември 9, 2010

Руините на насипната язовирна стена Sadd el Kafara са открити преди над 100 години в дефилето на Garawi в Египет. Язовирът бил построен около 2600г. пр. Хр. и бил 14 м висок и 113 м дълъг по протежение на билото. Направен от 2 зидани стени с дебелина в основата 24м, които обхождали ядрото с 36м дебелина. Той е най – старият язовир с такива размери познат на света.

Язовирната стена била изградена с цел да задържа водата от редките, но безмилостни приливи. Огромното преоразмерено напречно сечение на стената се дължало на липсата на опит.
За съжаление не е имало канал или тунел, през който да бъде отклонена реката, докато продължавали строителните дейности. В резултат на това язовирът бил разрушен още преди да бъде завършен, по време на едно от редките наводнения, които е трябвало да контролира.

Последиците от разрушението му трябва да са били толкова катастрофални, че са отказали египетските инженери от строителството на язовири за около 8 века.

От седемте Рилски езера до язовир Калин

септември 7, 2010

Необятна красота, безкрайна тишина и спокойствие… Няма думи, с които да се опише тази красота, оставяща те без дъх…

Имах удоволствието да извървя този така прекрасен път от Рилските езера до язовир Калин, път по който всеки един от нас трябва да мине поне веднъж в живота си.

Пътят беше дълъг и изморителен до момента, който видиш всичко от птичи поглед, тогава забравяш за умората, за грижите и за всичко… Виждаш само красота, необятна красота…


Най- после и до заветната цел – язовир Калин. Той е язовирът на най-голямата надморска височина в България и на Балканите. Котата на преливникът му е 2394м.

Самоносещи анкери

юни 3, 2010

Темата за укрепването е не само актуална, но и интересна заради масовото навлизане на подземното строителство не само в хидротехническите съоръжения, но и в гражданското строителство. При подземното строителство е важно да бъдат добре укрепени земните масиви. За тази цел има различни начини, но както предполага блогът, ще ви запозная с едно конкретно укрепване с анкери, което е приложено в един от големите и много впечатляващи обекти на хидротехниката, а именно ПАВЕЦ „Чаира”.

Самоносещ крепеж – какво означава, как действа и какво по-точно представлява?

Машинната зала на ПАВЕЦ „Чаира” е разположена в подземна каверна с размери 113,5/22,5/43 м. Та, да си дойдем на думата – укрепването на каверната е направено именно по този начин със самоносещи анкери. Анкерите имат голяма носимоспособност на опън. Натоварването от планинския масив е много голямо, а и скалата около самия пробив е разкъртена в дълбочина от около 3м. и съществува реална опасност от обрушването й.

За да се предотврати подобна ситуация, се използва анкерният крепеж. Анкерите са избрани с такава дължина, че да преодолеят увредения скален масив и да бъдат закотвени в здрава скала около 5м. Тук се използват не познатите анкерни болтове, а въжени анкери. Те представляват сноп от 11 стоманени въжета, които са поставени в тръба пълна със специален разтвор, който не им позволява да корозират, но тази тръба не е по цялата дължина на въжения анкер. Края на анкера е свободен (не се намира в тръбата), тъй като там става инжектирането на циментовия разтвор и се осъществява закотвянето му.

Циментовият разтвор образува ореол около анкерната глава и се създава такова сцепление между стоманените въжета, циментовия разтвор и скалния масив, че е в състояние да поема големи натоварвания. Вкарването на разтвора се осъществява по тръбичка, която минава плътно на тръбата, в която се намира снопът от стоманените въжета. Има и още една тръбичка, през която излиза въздухът при инжектирането. След като приключи целият този процес на инжектиране и след като разтворът е добил желаната якост започва напрягането на въжетата.

Всяко въже се напряга по отделно на 11 тона, а след това се напряга целият сноп на още 160 тона.

Защо е необходимо това?

Скалният масив оказва огромен натиск върху сводовата конструкция и я застрашава от срутване. За да не се случи това трябва да създадем опън който да уравновеси този натиск, а това става с напрягане на анкерите. Напрегнатите анкери се стремят да притиснат слабия скален масив към здравата скала и по този начин се получава самоносеща конструкция.

САМОНОСЕЩИ АНКЕРИ

За начало

февруари 6, 2010

В пилотния си пост за блога, посветен на язовирите, ви приветствам с добре дошли и ви желая приятни минути, прекарани тук! От себе си обещавам интересни новини и любопитни факти, снимки, разкази, видео и още…

До скоро!