Язовир „Батак“

След много дълго отсъствие, май дойде време за нов пост, който реших да посветя на язовир Батак. Не, не е случайно – скоро бях там и успях да направя няколко снимки на прекрасната гледка от стената.

Язовир Батак

Язовир Батак

Стената на язовир "Батак"

Стената на язовир „Батак“

Язовир "Батак"

Язовир „Батак“

Водовземна кула на язовир "Батак"

Водовземна кула на язовир „Батак“

Траншеен преливник на язовир "Батак"

Траншеен преливник на язовир „Батак“

Траншеен преливник на язовир "Батак"

Траншеен преливник на язовир „Батак“

Бързоток на траншейния преливник

Бързоток на траншейния преливник

Въздушен откос на язовир "Батак"

Въздушен откос на язовир „Батак“

Е нещата от последния път когато бях там (а то беше много отдавна) са се променили малко, но да видим какво знаем за язовир „Батак“.

Той е част от каскадата „Баташки водносилов път”, която е построена, за да се оползотвори богатият валежен отток на Западните Родопи за напояване и производство на електроенергия. Тя се състои от три стъпала, като основните водохранилища са язовир „Голям Беглик” и язовир „Батак”, три деривационни ВЕЦ „Батак”, „Пещера” и „Алеко” и от два пояса събирателни канали.

Първото стъпало обхваща ХВ „Голям Беглик” и ХВ „Широка поляна”, язовири „Беглика”, „Тошков чарк” и „Караджа дере”, събирателни деривации „Беглика”, „Гашна”, „Бяла” и „Черна”, както и главна напорна деривация на ВЕЦ „Батак” с дължина 13,1км и централата.

Второто стъпало включва язовир „Батак”, събирателни деривации „Бистрица”, „Равногор”, „Нова махала”, „Св. Константин” и „Сокола”, главна напорна деривация на ВЕЦ „Пещера” с дължина 4,4км и подземна ВЕЦ „Пещера”.

Към третото стъпало спадат водохващането на р. Стара и ВЕЦ „Алеко” с горен и долен дневен изравнител.

Горният изравнител „Алеко” е образуван от изкоп и обграждаща стоманобетонна стена с височина 7м, а обемът му е 170 000м³.

Язовир „Батак” се намира на 12км от гр. Батак, построен е на р. Мътница през 1959г.. Стената е земнонасипен еднороден тип с противофилтрационна преграда – глинен зъб. Предназначението му е комплексно.

Преливникът е траншеен с дължина 35м и общо преливно водно количество при максимално водно ниво 14 м³/сек.

Основни изпускатели :

Работен с един сегментен затвор и размери 3.00/2.50м

Ремонтен с дросел клапа  Ø3200

Общата им пропускателна способност е 90м³/сек.

Този тип стени са най-лесни за изпълнение. Те могат да бъдат изградени от глина, глинести пясъци и песъчливи глини. Глината като материал за изграждането на еднородни стени се избягва, тъй като консолидационният процес при тях е много бавен и се уплътняват трудно, откосите трябва да бъдат по-полегати, за да се осигури необходимата устойчивост. Подходящи материали са глинести пясъци и песъчливи глини.

Тялото на стената на язовир „Батак” е изградено от песъчлива глина с коефициент на филтрация  при естествено състояние от 10¯7 до 10¯8 .

Кариерите за глина, които са използвани са се намирали на разстояние от 1,5км до 2.5км от стената. Материалите са уплътнявани с гладки и шиповидни валяци.

Общата кубатура на стената е 400 000м³, откосите от въздушната и водната страна са еднакви – 1:3. На въздушния откос има една берма с ширина 3м, а в петата дренажна призма с откос 1:1,5. Ширината на короната е 7,5 м. Относно височината на стената, завирения обем, полезния обем и залятата площ,  попаднах на различна информация.

Данни от 2007г. /  1965г.:

Височина на стената:   35м / 34м

Завирен обем:   310 млн. м³ / 300 млн. м³

Полезен обем:   302.30 млн. м³ / 279 млн. м³

Залята площ:   21.07 км² / 20.5 км²

Язовирът е изграден като многогодишен изравнител и има голямо значение за Баташкия водносилов път. Топографските условия на това място за изграждането на такъв изравнител с минимални средства са едни от най-благоприятните. Специфичният му обем е 750м³, което ще рече, че на всеки кубичен метър насип се падат 750м³ завирена вода.

От водовземната кула на язовир „Батак” тръгва главна напорна деривация към ВЕЦ „Пещара”. Централата е подземна с пад на водата 586м и максимално водно количество 26,25м³/сек. Турбините са 5, тип Пелтон хоризонтални с инсталирана мощност 128 МВт и средногодишно електропроизводство 300 ГВтч.

Advertisements

2 Коментари to “Язовир „Батак“”

  1. Иван Says:

    Страхотни снимки , много е красиво там , не съм ходим никога на това място , но от публикуваните снимки личи , че трябва да се посети .

    • tania84 Says:

      🙂 наистина е уникално красиво и си заслужава да се посети, а най-хубавото е, че има достъп до стената и могат всички съоръжения да се видят отблизо 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: